Представете си, че нямате интернет, нямате кабелна телевизия, нямате айфон, от който да следите новинарския поток и текущите футболни резултати. Едно време бе така. Гледаше се по един мач от Шампионската лига, а след него в неизвестност се чакаше 20 минути в зяпане на клипчета на Тейк Дет и Ийст 17, докато тръгнеха репортажите от останалите двубои. На другия ден четеш във вестниците случилото се от предния. Да, така беше. А помните ли въпроса, който си задавахме преди всеки квартален мач: "По новите или по старите правила ще играем?". А сещате ли за гумените топки Страйкър? Пържеха здраво вратарските ръце и клишето "кожено кълбо" не важеше за тях. Още по-назад във времето, в дебрите на 80-те години, нещата не бяха по-различни. Само дето вместо Тейк Дет пускаха Шарено котле от ГДР и други все такива.

В онези времена любимо място на стотици фенове на футбола бе т. нар. Борса. Едно култово място, на което можеше да намериш и от пиле мляко. Значки, флагчета, шалове, списания, програми, картички и т.н. Така беше. Нямаше форуми, нямаше групи в социалната мрежа, където феновете да коментират и разменят информация и идеи. Всичко ставаше на улицата, на Борсата. Футболни почитатели от различните краища на България оставяха адресите и домашните си телефони за обмен на артикули и запознанства с други фенове. В едно старо списание намирам интересна обява (имаше специални страници за тези неща): момиче от Варна търси всякакви предмети и информация свързани с тримата