Ивайло Стефанов е ветеран в българския волейбол. Роден е на 19 юли 1973 г. Бивш национален състезател, участник на шест световни първенства. Волейболист номер едно на България за 1998 г. Кариерата му е преминала през Левски Сиконко, гръцкия Олимпиакос, бразилския Сао Пауло, австрийския Донаукрафт Виена, турските Арчелик Истанбул, Халкбанк Анкара, полския Ястржебски Вигел. Отказва се от волейбола през 2006 г., но през 2009 г. се завръща и от тогава играе за ЦСКА. Ивайло ще навърши 40 години следващото лято, но продължава да е сред най-добрите играчи в първенството. Преди старта на двадесет и второто първенство в кариерата на Стефанов разговаряме за трудните и щастливите моменти, за спортните и личните предизвикателства, а ето какво разказа волейболиста пред BGvolleyball.com:

- Посивелите ви коси правят впечатление на игрището сред толкова младоци в ЦСКА. Даже се говори, че сте Данчо Йовчев на волейбола. От колко години сте в този спорт?

- Във волейбола съм от 1987 г., вече 25 години. Тогава почнах в Левски. Официално ме регистрираха към дружеството на 1 април 1987 г. - като първоаприлска шега. Играх и в чужбина до 2006 г. Тогава се отказах от волейбола. Прекъснах за три години. Почивах си активно. Роди ми се първия син. Гледах го, занимавах се с разни хобита, свързани с електроника, поправка и сглобяване на компютри, но без комерсиална цел. През 2009 г. дойдох в ЦСКА и още съм тук.

- Кой ви направи волейболист?

- Записаха ме при Георги Бойчев, но той водеше по-големи – набор 71. След медицински прегледи и една тренировка ме прехвърлиха при Владимир Фьодорович Прохоров. Той ме е научил на А-Б-то във волейбола. Започнах през 1987 г., а през 1989 г вече играех в мъжкия отбор на Левски. Бях на 15-16 г., колкото са тези момчета, които сега играят с мене в ЦСКА. Играл съм с волейболисти, които бяха с 1 г. по-млади от баща ми, а сега съм  в същата позиция в ЦСКА.

Ивайло Стефанов като част от Халбанк (Турция)

- Разказва се като куриоз, че сте осъдил Левски само след 2 дни забавяне на заплатата, а в ЦСКА играете вече три години без да ви плащат.

- Това си е истината. Започнах да се съдя със „Сиконко”, не с Левски. Защото за мене „Сиконко” и Левски са две различни неща. Като левскар мога да кажа, че всичко, което не е на Герена или на Раковски, не е Левски. Тренирал съм навремето футбол в квартал Люлин, на 200 метра от сегашната зала “Сиконко”. Да, парите от “Сиконко” закъсняха с 4 дни. Имаше клауза в договора да се плаща на 20-то число, а на 24-и аз едностранно прекратих договора. Бях 8 месеца в “Сиконко”, станаха ми ясни нещата. Наложиха ми наказание за две години. Една година не играх волейбол под никаква форма, макар че спечелих доста дела. Дори в момента обжалвам две дела в Страсбург. Чакам ги от 2004 г.

Ивайло Стефанов в полското първенство

- За какво точно са те?

- За какво ли не – за неправилно оформени документи, за пропуснати ползи и такива неща. В Българските съдилища спечелих всичко, но обжалвах, защото сумите, които ми бяха изплатени, по мое мнение не бяха точно това, което трябваше. Затова обжалвах в международния арбитражен съд в Страсбург и спечелих делото. Не знам от чий джоб са извадили парите. Вероятно пак от моя джоб, защото аз съм единственият, който си е извоювал и изстрадал правата по този начин. Аз съм свободен състезател. Заради мене са преправяли правилника на няколко пъти – вдигаше се възрастовата граница за свободни играчи. Плащах всяка година на федерацията по волейбол по 15-16 хиляди долара или по 10 хиляди евро. Като през това време дори съм играл в националния отбор под заплахата да не си взема разрешението за чужбина. Кой каквото иска да казва, според мене има нещо, което не е наред в родния волейбол. Не е тайна, че съм съдил Данчо Лазаров. Но не съм бил тъпана, защото всеки е с тези, които са на власт. Поне в България е така. Хората от долу са безсилни и се съобразяват. Майка ми ходеше по делата като пълномощник, защото по това време бях в чужбина. От 1996 г. до 2000 нямаше решение. Нещата се забавиха доста. Но аз съм го осъдил и си е платил за всичко, което ми е направил. Аз вече съм го забравил. Но майка ми се разтреперва само като го види по телевизия. Тя ми е спестила какво е изживяла по тия дела.

Мара Калчева, BGvolleyball.com