Радо Стойчев приключи 2012 година по възможно най-добрия начин. Той спечели 13-и трофей, откакто пое Тренто. При това за краткия период от само 5 сезона и половина. Вече е трудно да се повярва, че един клуб може да е толкова убедителен и да се превърне в толкова константен претендент за всяка една купа...

От какво сте най-доволен след поредната купа?
- От резултата. Успехът е вследствие на усилената работа не само на един състезател или на мен, а на целия отбор. Ние се потрудихме здраво и усърдно, но не винаги се получава, защото очевидно и съперникът не си губи времето и също се труди много. Никой няма гаранция, че ще печели винаги. Когато губиш, не ти остава нищо след многото работа. Затова този път нещата се развиха добре за нас, но следващия ще видим какво ще се случи.

Има ли аспекти, по които този успех е по-различен от останалите?
- Просто ние се подготвихме наистина много добре за този турнир. В предишните години ние влизахме по-спокойни в него, тъй като бяхме шампиони и това ни отпускаше. Наистина съм много доволен от първите два гейма, които изиграхме.

Иван Зайцев смята, че в първите два гейма вие наистина сте играли добре, докато Симоне Пароди е на мнение, че техният тим е бил много зле...
- По-скоро мога да се съглася с мнението на Зайцев. В третия пък те бяха много добри. В четвъртия целта ни просто бе да ги държим на 1-2 точки разстояние и да го спечелим в края.

Мнозина виждат в щастливия ас на Казийски (топката се разходи по филето на мрежата и падна в половината на Мачерата) реванш от съдбата за неговата последна атака във финала за титлата (тогава бе отсъден аут на Матей, макар топката да бе в полето)?
- Ще ви отговоря така. Винаги казвам на моите волейболисти, че трябва да се стремят да постигат чудеса и да ги провокират с работа и отдаденост.

Да сменим темата. Джулиани (треньорът на Мачерата), Беруто (на Италия) и други от вашето поколение доста често комуникират чрез Фейсбук, Туитър и различни блогове. Вие не. Защо?
- Това е въпрос на избор. За тези неща трябва да отделяш време, а аз нямам време за губене. Освен това не смятам, че хората ги вълнува толкова много какво мисля аз, не се смятам за важна личност. Ясно е, че уважавам техния избор за комуникация. Аз обаче съм различен.

Съперничеството между Тренто и Мачерата става все по-сериозно и се изкачва на нови нива. Това добре или зле е за вас?
- Разбира се, че е добре. Целта и на двата отбора е да се развиват и да печелят. По този начин си помагаме, за да ставаме по-добри и да носим повече емоции на феновете.

Какво мислите за отправените критики от страна на националите на Мачерата към вашия Хуанторена, че той не трябва да играе в националния отбор?
- Всеки е свободен да изказва своето мнение и да го отстоява. Аз съм си поставил за цел в живота да не наранявам останалите и мисля, че това трябва да се отнася и за другите хора. Като треньор мога да кажа, че винаги съм искал Османи да е част от отбора ми, защото той е не само добър на терена, но е и страхотен човек. Той наистина е един от най-добрите на своя пост изобщо в света. И смятам, че и Беруто мисли като мен.

Да завършим с един въпрос за Русия. Там се говори, че вие сте един от вариантите за наследник на Алекно...
- Чух за тези слухове. Никой не се е свързвал с мен по този въпрос.

Марио САЛВИНИ, Gazzetta dello Sport
Превод: "Тема Спорт"

ГАЛЕРИЯ от Финала за Купата на Италия: ТРЕНТО - МАЧЕРАТА 3:1 - ТУК!!!