Във втория ден на PartyPoker Road to Old Trafford турнира стартираха 55 играчи, състезаващи се за наградата от £10,000 за първото място. Моя милост Мишел Орпе, беше сред тях, макар и за кратко, преди покет поповете ми да пострадат от . Не бях кой знае колко разстроена, обаче, защото това означаваше, че ще мога да играя в sit-n-go турнира за знаменитости с бившата футболна звезда Дуайт Йорк, когото хванах за интервю преди да видя как прилага на живо своята семпла покер тактира...

Йорк е професионален футболист от 19 годишен, когато прави дебюта си с Астън Вила. След това е играл в още пет клуба и е бил капитан на своя национален отбор от Тринидад и Тобаго. Влиза в Манчестър Юнайтед пред 1998, когато трансферът му струва £12.6 милиона. Йорк играе водеща роля в клуба и бележи най-много голове през сезон 1998-1999, когато отборът печели Premier League, FA Cup и UEFA Champions League (1999).

Решена да науча кой е човекът с убийствената усмивка, седнах да поприказвам с Йорк и ето какво ми каза той.

В твоята футболна кариера си играл в шест клуба. Имаш ли любими спомени от времето ти в Манчестър Юнайтед?

Манчестър беше много щастливо място за мен. Имах невероятното щастие, че когато дойдох тук, получих възможност да играя в клуба. Треньор беше Сър Алекс Фъргюсън и тогава играех с куп страхотни играчи. Беше чудесен етап от моята кариера и време на големи успехи за Юнайтед. Така че бях много щастлив.

Кой е върхът в годините ти на професионален футболист?

Обикновено бих казал годината, в която спечелихме и трите купи, която очевидно беше най-отличаващата се откъм постижения. Да го направим по този великолепен начин с всичките играчи и треньора беше много специално, но също така бях много щастлив и да представям страната си по време на Световната купа в Германия през 2006. Едва ли нещо може да засенчи годината с трите победи, но да играя за страната си и то като капитан беше много специален момент за мен.

Бил си и помощник треньор за родния Тринидад и Тобаго, което сигурно е било чест за теб?

Ами, така казват хората, но аз просто помагах. Това беше може би за два три мача, защото нямаше кой да помага на горкото хлапе, което беше поставено в тази ситуация. Моят опит и това, че бях на разположение, ме накараха да почувствам, че трябва да помогна, но всъщност никога не съм бил официален помощник треньор.

Това сигурно ти е дало известна идея за нещата?

Да, но помощник треньор и треньор са две различни неща. Треньорът е този, който решава и подбира състава и макар също да имах известна роля в това, последната дума беше на треньора.

Харесва ли ти да си треньор?

Това е нещо, което ще правя. Само въпрос на време е. В момента имам много неща на главата.

В момента работиш като консултант за Sky Sports. Какво е да анализираш игрите, вместо да играеш в тях?

Да, това е много интересно. Имах чудесно време във футбола и съм в играта повече от 22 години като професионалист, така че опитът ми в играта означава, че имам мнение. Определено не е път, по който ще вървя, но някак ми пасна и го правя, което ми донесе нови знания.

Мечтаеше ли да играеш футбол като дете?

Мисля, че всички мечтаем за това. За мен беше двойно по-трудно, поради факта че бях роден на Карибите, не тук сред големите стадиони и въобще обстановката е много различна. За мен нещата минаха през уличната игра, но и да можех не бих променил това, защото на плажа научих много и там беше страхотно. Бях голям късметлия, защото по онова време да дойдеш в тези части на света да играеш професионален футбол беше шанса на твоя живот.

Имаш ли вроден футболен талант или ти трябваха много усърдна работа и посвещение?

Мисля, че имам известен талант, но бях и много решен да превърна този талант в успех. Всъщност, беше много просто — от плажните игри и мачовете там, през кариерата ми на професионален играч, до момента, в който си извоювах име. Не исках да съм като останалите у дома и затова трябваше да грабна възможността на живота си.

На теб в Тринидад и Тобаго е кръстен цял стадион, "The Dwight Yorke Stadium." Как приемаш тази чест?

Това ме накара да се почувствам много смирен. Ние сме много малка страна с население от само 1.5 милиона, така че това е невероятно и е и огромна чест. Луда работа :).

Какво би посъветвал младежите с футболни мечти?

Според мен всичко опира до окуражаване на хората от всички краища на света. Аз съм от много бедно семейство. Живеехме в къща с една стая, но аз бях готов да променя това с много малко средства. Имах куража и волята да го постигна и всичко, което някога съм искал беше тази възможност и я получих. Аз съм идеалният пример за всеки, който си мисли, че не може да го направи, заради своя произход.

Как се чувстваш сега на Олд Трафорд, само че като покер, а не футболен играч?

Признавам, че покерът не е моето поприще. Тук съм в подкрепа на PartyPoker и The Road to Old Trafford събитието. Все още живея и работя тук, а съм и посланик на клуба. Но си мисля, "ако ми дават някакви пари да играя, да, ще играя." Определено не съм достатъчно добър, за да играя със собствените си пари.

Би ли могъл да използваш нещо от опита си на професионален футболист на покер масата?

Мисля, че ние футболистите сме свикнали да се концентрираме в продължение на 90 минути. Отвъд тази граница ми се струва, че сме безпомощни. Така че в продължение на час и половина ще играя добре и след това просто ще кажа "знаеш ли какво – all in". Точно тогава акулите наоколо ще се активизират.

Смяташ ли, че играчите на твоята маса ще бъдат притеснени от статуса ти на знаменитост?

Не, според мен този статус по-скоро би ми навредил, защото ще провокира другите да ме предизвикват повече.

Ти получи прякора "Усмихнатият убиец" заради невероятните ти голови възможности и дяволитата ти усмивка. Какъв ще е прякорът ти на покер масата и как ще изглежда покер лицето ти?

Нямам идея, да, предполагам. Обикновено убиец е човек, който смята да убива, не да се смее, но има и по-лоши прякори.

Ти виждал ли си убиец преди да убие? Може и да се смеят.

[Смее се] Само на кино и обикновено не се смеят. Надявам се никога да не видя убиец преди да убие. Това не би било никак хубаво.

Имаш ли покер стратегия за играта си този следобед.

All in. Това е всичко, което зная. All in.

Имаш ли любима покер ръка?

Не зная. Най-добрата.

Как го усещаш? Смяташ ли, че можеш да победиш?

Разбира се, че мога да победя!

Е, и аз ще играя, така че внимавай.

Ще внимавам, за чиповете ти.

Ако можеш да играеш хедс-ъп покер с някой в света, кой би избрал?

Аз съм голям фен на голфа, така че бих казал Тайгър Уудс. Всъщност, избирам Хали Бери. Не, последно, аз срещу Уудс.

Можеш ли да го биеш?

Ще е костелив орех. Концентрацията му ще е невероятна. В голфа играят с часове. Ще бъде трудно, но след това може да направим една голф сесия.