Както повечето българи, до онзи ден таях малка надежда, че все пак българският футбол в обозримо бъдеще може да се отлепи от дъното. Безпрецедентното посегателство срещу Ивайло Петев и последвалата реакция на ръководството ме накара да се замисля задълбочено. Вече съм абсолютно сигурен в едно нещо - на никой не му пука за институцията Левски. Личният интерес и игричките на определени хора са над всичко.

Няма смисъл основно да наблягаме на постъпката на десетината младежи, тъй като за нея се изписаха тонове мастило. Ясно е, че техните действия потресоха цяла България, тъй като са изключително грозни. Това бе една показна публична акция, която бе извършена без никакво претеснение. По простата причина, че извършителите много добре знаят, че няма да има никакви наказателни последствия.

Ако трябва да бъда докрай честен, ще спомена, че реакцията на Тодор Батков ме втрещи, но в никакъв случай не ме изненада. Напълно очаквано. Тъй като нямаше друг начин, адвокатът яхна вълната на недоволството и публично порица постъпката на шепата ултраси. На другия ден, точно обратното.

Взе страната на агресорите и обвини Наско Сираков, че не си е свършил работата, тъй като не е питал феновете кой да сложи за треньор. Няма спор, че Левски е голям клуб именно заради многобройните си привърженици, начело с тези от сектор "Б". Когато обаче една малка част от тях се опитват да превземат управлението на клуба, тогава нещата няма как да вървят на добре. Нека все пак не забравяме, че мястото на почитателите е на трибуните, а не по канцелариите и залите за пресконференции.

Те са в пълното си право да изразяват своето недоволство от незадоволителното състояние на клуба, тъй като във всеки мач плащат билет и подкрепят отбора. Но съгласете се, че за това си има регламентирани начини и похвати. Все пак живеем в XXI век, а освен това сме член на Европейския съюз.  

Можем само да предполагаме дали атаката срещу Петев е била спонтанна, или дирижирана, но въпреки това е ясно, че тя бе насочена не толкова срещу треньора, колкото срещу Сираков. Легендата на "сините" бе прокуден от своя втори дом по най-грозния и отвратителен начин. Каквито и грешки да е правил, Вълка все пак има участие в 12 "сини" титли и не заслужава такова отношение.

Не бива да вземаме под сериозно внимание думите на Тодор Батков, който призова всички да забравят за инцидента. Случката е едно огромно черно петно върху Левски, което едва ли скоро ще бъде изтрито. И ако не обръщаме внимание на грозните действия и не говорим открито за тях, легендите на клуба ще продължават да си тръгват по начин, който не подобава на Левски.

Нека само припомним как собственикът на "сините" употреби и изхвърли Даниел Боримиров и Георги Иванов. Същата участ грози след време и Христо Йовов. Батков вече направи първата крачка и ясно показа на Бижутера, че е длъжен да се отплати подобаващо за директорския пост, като се превърне в послушник.

Направи ли ви впечатление, че на пресконференцията босът на "сините" на няколко пъти се обръщаше към спортния директор с един и същ въпрос? Постоянната реплика пред камерите: "С Йовов се разбрахме. Така ли беше Ицо"? не е никак случайна.

Какво от това, че младият ръководител се червеше и чудеше как да отговори. За  Батков е важно да си изпълни целта. А именно - пълно подчинение и налагане на собственото си мнение. На тези действия сме ставали свидетели и друг път.