Не виждам смисъл да отправям поредните хвалебствени слова, които в последните месеци летят към тима на Лудогорец. По простата причина, че съм отбелязал положителните процеси в клуба точно на време. Не че шампионът на България не го заслужава, но в настоящия момент никой няма да открие топлата вода, ако спомене, че тимът от Разград е светлият лъч в родния футбол.

Стройната организация, правилната работа, материалната база и не на последно място силното желание за развитие, се забелязват от километри. Освен това, двете шампионски титли и резултатите в Европа говорят красноречиво за развитието на Лудогорец. С основна заслуга за тези успехи несъмнено са собствениците на разградчани Кирил и Георги Домусчиеви.

По веригата следват хората от ръководството, Ивайло Петев, Стойчо Стоев и разбира се футболистите. Само един човек остава в страни от прожекторите, но въпреки това той също има голяма заслуга за състоянието, в което Лудогорец се намира.

Това е Георги Дерменджиев, който бе от изключителна полза на Петев, а в този момент и на Стойчо Стоев. Сигурно малко хора знаят, че Дерменджиев е един от най-знаещите и можещи специалисти, що се касае до тактическата грамотност на играчите. Той е с голяма заслуга за стила, който Лудогорец изгради във времето.

Никак не бе случайно, че Ивайло Петев изцяло му се бе доверил и доста често преди мач обсъждаше с него тактическата постройка. Вслушваше се в съветите му и когато ставаше напечено и трябваше да се предприеме дадена смяна, за да се коригират грешките. Бате Жоро, както го наричат състезателите има и още няколко положителни качества.

Освен че "чете" футбола, дори и в най-тежките моменти той реагира бързо и взима правилното решение, тъй като по някакъв начин успява да запази хладнокръвие. За да може да предаде част от своите качества и наученото в годините, често повтаря на играчите, че подадат ли се на емоции, нищо добро не ги чака. Но знаете ли кое е най-тъжното? Специалист от такъв род много трудно може да оцелее като старши треньор във футболната джунгла в България.

В повечето клубове, за да постигнеш успехи, първо трябва да спечелиш войната на тихия фронд. С всякакви лаици, псевдо ръководители и хора, които са готови във всеки един момент да ти подлеят вода, за да те избутат, независимо че не притежават нужните качества. За един интелигентен човек и наставник с европейско мислене това е почти невъзможно. Подобен род специалисти са вглъбени в работата си и нямат време, а още повече пък навици да се занимават със задкулисни игри.

За да си изградиш нужния авторитет пък пред собственици, президенти и футболисти не е толкова важно да демонстрираш чисто човешки и професионални качества, а често да се появяваш по медиите, за да направиш име... 

Един от основните козове на Лудогорец е политиката, която налагат братя Домусчиеви, а именно - избягването на компрометирани ръководители. Това се оказва доста благоприятно за треньорите, които работят на спокойствие.

Именно поради тази причина Дерменджиев добре разбира, че е попаднал на точното място и въпреки че притежава добри качества, не търси развитие в друг отбор. Още повече че отдавна е спечелил уважението на Кирил Домусчиев. Може пък някой ден и неговото време да дойде...