Годините си минават, но в българския баскетбол има стойности, които остават. Една от тях е Йордан Бозов. Гардът, който направи страхотна кариера у нас и пробва късмета си зад граница, кара един от последните си сезони на терена. След 2 месеца играчът на "Рилски спортист" ще навърши 37 години, но сам признава, че не е решил кога да спре с баскетбола. И няма причина да го прави, след като от началото на сезона играе страхотно и е лидер на тима си не само в България. Днес той ще изведе тима за домакинския мач срещу "Комарно" (Слвк) от турнира ФИБА Къп.

Преди това Бозов говори пред "7 дни спорт" за шансовете на "Рилецо" в тази надпревара и за своята приказка в баскетбола, на която все още не се вижда краят.

- Как виждаш отбора на "Рилски спортист" през този сезон и шансовете на тима в европейските турнири след двете загуби в групата?

- Имаме добър отбор. Надявам се поне толкова добър, колкото през миналия сезон. Резултатите ни до сега през сезона са горе-долу реални, като се има предвид, че имаме доста нови баскетболисти. Почти всички чужденци с изключение на Тони Гуджино се смениха, а привлякохме и Веско Веселинов, който е запознат с българската реалност. В началото на сезона направихме два слаби мача срещу "Черно море" и "Балкан", когато загубихме спечелен мач. Но с всеки изминал мач се сработваме и се сформира химията, която ще е нужна за важните мачове след Нова година. Надявам се сега да постигнем първата си победа в групата. Имаме още 4 мача до края на груповата фаза в Европа. Колкото и да изглежда нереално, мисля, че имаме шанс дори за второто място, но това минава през задължителни победи в двете поредни домакинства, след като не успяхме да победим "Цмоки" (Блрс). Още преди началото бе ясно, че тимът от Минск е фаворит и според мен ще завърши на първото място в групата. Ние можем да се борим с "Катая" за второто място в групата, а и има опция за продължаване напред като най-добър трети отбор.

- Реална цел ли е класирането напред, или участието в турнира ФИБА Европа е по-скоро бонус за вас?

- Ако успеем да се класираме напред и при тази силна конкуренция, ще е голям успех, защото сме с три отбора, които са шампиони на три различни страни. Вижда се, че всички държави, особено скандинавските, се развиват много бързо. Участието в този турнир е важно за самочувствието на играчите защото се сблъскваме с по-добри играчи и отбори. Когато играем в България, с изключение на няколко отбора, не срещаме такива съперници.

- Твоята игра е една от добрите новини за Росен Барчовски от началото на сезона. Как се постига такова постоянство на твоята възраст?

- Постига се с професионализъм. Ще се опитам да помогна, с каквото мога през този сезон. Не знам още колко ще играя баскетбол. Може и това да ми е последният сезон. Надявам се да бъда полезен на съотборниците си. Имаме и млади чужденци, на които давам съвети. Казал съм си, че до края на кариерата си ще бъда професионалист. Моята формула е, че човек трябва да е 100% отдаден на това, с което се занимава.

- Има ли някаква тайна в начина ти на хранене или ежедневието ти, която ти е помогнала за това спортно дълголетие?

- Имам късмет, че физиката ми е такава и ми позволява все още да играя баскетбол. Имал съм няколко тежки контузии, но с много работа съм успявал да се върна. Това е верига от много неща - хранене, тренировъчен процес, почивка. Не можеш да пропуснеш някое от тези неща.

- Играл си в чужбина, бил си част от националния отбор и си видял всичко тук в България. Кое ти дава стимул да продължаваш да играеш?

 - Баскетболът е моята страст. Обичам да играя баскетбол. Това е, няма някаква различна мотивация. Когато човек обича нещо, нещата се получават Все още не ми е омръзнало. В деня, в който ми омръзне, ще закача веднага маратонките на пирона.

- А какво ще правиш след това?

- Няма как да играя баскетбол още години напред. Зависи как се чувства тялото ми, искам да завърши този сезон, а след това ще видим. Все още не съм правил планове за времето след баскетбола. Имам различни идеи. Това мога да правя добре, така че бих искал да правя нещо свързано с баскетбола.

- През лятото Георги Глушков каза, че от федерацията очаквали много млади играчи да изявят желание да тренират в зала "Триадица", но най-редовен там бил Данчо Бозов. Какво говори това за българския баскетбол и за младите баскетболисти?

- Вече казах, че когато правиш нещо, няма как да не си 100% отдаден. Младите играчи трябва да го разберат. Нужна е много работа, особено до 26-27 години, когато се създават навиците. Лятото е времето, когато всеки има възможност да работи върху индивидуалните си качества и да подобрява играта си. Баскетболът е игра на умения. Колкото повече неща можеш да правиш, толкова по-добър ставаш. Така и аз се опитвам да откривам слабостите в играта си и да ставам по-добър.

- Има ли приемственост в баскетбола и виждаш ли у младите желание да се учат от по-опитните състезатели?

- Има млади момчета и сега в "Рилски спортист", които имат желание. Аз се опитвам да им помагам с моя опит. Надявам се да се появят млади баскетболисти, които да вдигнат нивото на националния отбор. Най-важно е те да осъзнаят, че без работа не става Те трябва да се докажат първо в България и след това да излязат в чужбина. Напоследък забелязвам, че младите се ориентират към силните първенства, но се вижда, че ние изоставаме, а държавите се развиват. И когато излязат навън, са малко стресирани от нивото на баскетбола. Затова нека първо стигнат добро ниво в България, за да са готови за чужбина.

- Ти си сред последните играчи от последното силно поколение в баскетбола, от което бяха отказалите се Тодор Стойков, Хриси Димитров и Юлиян Радионов. Виждаш ли поколение, което да ви наследи?

- Със сигурност ще има такова поколение. Надявам се да се появят такива играчи и да видим отново националния отбор на европейско първенство. Трябва да се създадат играчи, а ние напоследък не произвеждаме, което също е голям проблем на българския баскетбол.

- Имаш ли надежда, че скоро България може да играе на европейско първенство или трябва да се примирим, че много трудно можем да се класираме?

- Ситуацията в Европа е такава, че другите се развиват с невероятни темпове. Виждаме какво правят скандинавските държави, Полша, Чехия и други. В близките години трудно ще се класираме на европейско първенство но се надявам, че отдолу ще дойде добро поколение. Това може и да е стратегия на федерацията - да се концентрира точно в някой добър набор. Везенков трябва да е лидер в този национален отбор, да поведе младите играчи и заедно с него да се класират на европейско.

- Наскоро Филип Виденов, който е на 35 г., каза, че е готов отново да играе за България. Би ли приел ти да се върнеш, защото се вижда, че си един от най-добрите играчи на твоя пост в първенството?

- Не знам, може би вече съм на доста години, за да играя и през лятото. Този период е много важен за мен и за тялото ми да почива. На 99% не се виждам в националния отбор. Иначе Филип Виденов се вижда, че може да даде на отбора с лидерските си качества и класата си. Това ще е супер за него и за отбора. - Важно ли е семейното спокойствие за спортното дълголетие и какви жертви си правил през годините? - Всеки професионален спортист пропуска някои неща, няма много време за личен живот и прекарва много време в залата. Трябва да си отдаден, за да достигнеш добро ниво. В личен план се чувствам много по-уверен, след като се родиха децата ми.

- Около ЦСКА се случват все положителни неща през последните години. Направиха база и школа и се говори за мъжки отбор в следващите години. Може ли твоето бъдеще да бъде свързано с този проект?

- Аз съм израснал в ЦСКА, обичам този клуб и това ще си остане отборът на сърцето ми. Много ще се радвам отборът да се върне в НБЛ и виждам, че нещата се развиват доста добре. Клубът има отбори в почти всички възрастови групи и хората работят много професионално. За мен ще е удоволствие един ден да бъда там и да работя за ЦСКА, но засега все още съм професионален баскетболист.

Тодор Христов, "7 дни спорт"