Всеки, който обича футбола, поне веднъж си е задавал въпроса защо това е най-великата игра. Защо милиарди хора по света се вълнуват от това как 22-а човека гонят една топка? Футболът не е само голове, победи, точки и купи. Футболът е преди всичко емоция, страст и любов. Емоцията да тръпнеш до последните секунди на важен мач. Страстно да подкрепяш отбора си независимо дали печели или губи. Да обичаш футбола и да живееш с него.

Всички тези чувства изпитаха феновете на ЦСКА в сряда вечерта. Няколко часа по-късно се навършиха 34 години от една от най-славните победи в историята на "червения" клуб - онова незабравимо 4:3 срещу Байерн (Мюнхен) в първия полуфинал за КЕШ през 1982 г. Наивно и дори глуповато е да се сравняват мач, който доближи "армейците" до европейския футболен Олимп, и двубой за Купата на България срещу Берое. Нивото на турнирите, класата на съперниците и състоянието на ЦСКА тогава и сега са несъизмерими. Емоцията, страстта и любовта обаче отново ги имаше и направиха така, че мачът в Стара Загора да се превърне в специален. За него ще се говори и след години, но не защото третодивизионният ЦСКА победи елитния Берое. Не защото Станислав Маламов направи отиграване, което сме свикнали да виждаме от мегзвезди като Лионел Меси и Кристиано Роналдо. А защото в рамките на 90 минути ЦСКА си върна самочувствието на голям отбор.

Кой ли не през последните години се опитваше (а мнозина продължават) да прокара тезата, че да си от ЦСКА е срамно. Че ЦСКА заслужава да страда. Че ЦСКА ще трябва да търпи още много унижения и подигравки. Само, че във вторник вечерта никой от "червените" привърженици не се интересуваше от това. Нямаше БФС, "В" група, дългове и синдици. Имаше емоция, страст и любов.

ЦСКА не пожела да влезе в ролята на аутсайдер, който да излъже фаворита. ЦСКА надиграе Берое по всички показатели. "Червените" бяха като юмрук, който се стовари не само върху съперника, а върху всички, които отказват да признаят какво означава този клуб за българския футбол.

Нищо не се знае - може в реванша Берое да спечели убедително на "Българска армия" и да попари мечтите на "армейците" за финал. Но каквото и да се случи на 20 април, ЦСКА доказа, че е жив и няма да се предаде. Единството между отбор и публика през целия сезон е пример, че в българския футбол могат да се случват и хубави неща. В най-трудния момент от историята си ЦСКА успя да добави към страниците в нея още няколко реда с положителен оттенък. Факт, е че "червените" се радват на по-голяма посещаемост от всички професионални клубове. Факт е, че по света оцениха оригиналната идея за хореографията с мотиви от "Star Wars". Факт е, че ЦСКА може да завърши сезона само с победи. Факт е, че "червените" се наложиха с два гола разлика срещу евроучастника Берое - нещо, което не стори нито един отбор от "А" група.

В минутите след края на мача под Аязмото капитанът Борис Галчев призна, че всички в тима са били пределено мотивирани да опровергаят онези, които ги подценяваха. А сред тях имаше и "червени" легенди, за които явно е по-важно да изтърсят нещо в стил "Венци Стефанов" пред медиите, отколкото да поощрят наследниците си. Да, едва ли някой от тях ще спечели "Златната обувка", но желанието и гордостта, с която защитават "червената" фланелка, със сигурност не заслужават подигравки.

И ако 32-годишният Галчев, който в последните 20 минути едва стъпваше по терена, но стисна зъби и остана до съотборниците си, е сърцето на ЦСКА, то мозъкът е Христо Янев. Младият наставник е извървял дълъг път от репликата за тюфлека след онова 0:8 срещу младежите на Чехия през 2001 година. Янев разбира играта и налага идеи, които си личат от действията на футболистите във всеки един момент. Той не се изкуши да спретне опълчение пред наказателното поле, знаейки че Берое по традиция изпитва трудности срещу по-затворено играещи съперници. Чак в последните минути, когато умората си каза думата, ЦСКА се прибра дълбоко в половината си, но това бе напълно логично предвид резултата. През останалото време "армейците" действаха много компактно и дисциплинирано и именно те създадоха повечето голови положения в двубоя. Дори младоците Божидар Чорбаджийски и Милен Кикарин бързо преодоляха първоначалното смущение и съумяха да се справят на ниво със задачите си.

Интелектът на Христо Янев и желанието му да се развива е залог за бъдещи успехи, а първият сериозен изпит в треньорската му кариера бе взет с "отличен". Откакто застана начело на ЦСКА, бившият халф показа, че няма намерение да робува на имена и се отказа от услугите на няколко футболисти, за които се предполагаше, че ще са твърди титуляри в сегашния състав. Янев не се поколеба да заложи в Стара Загора на неопитния Анатоли Господинов на вратата, вместо на виделия всичко във футбола Стоян Колев, и младият страж не го подведе. Смените на наставника също бяха точни и навременни. Сега пред него стои нелеката задача да довърши започнатото и да изведе ЦСКА до финала. "Червените" ще имат на своя страна подкрепата на пълните трибуни, но ще трябва да се справят и с напрежението от неимоверно покачилите се очаквания. Ако допреди два дни от отбора се искаше достойно представяне срещу Берое, сега тайно или явно всички, които обичат ЦСКА, мечтаят за купата. И без нея отборът и привържениците му има с какво да се гордеят през сезона, но винаги е по-сладко, когато упоритият труд получи достойна награда, нали?

Снимка: Емона Цончева, Sportal.bg