Бившият капитан на националния отбор на България Владимир Николов даде специално интервю за Sportal TV и Sportal.bg, ден преди да бъде предложат за генерален секретар на БФ Волейбол. Николов, който изигра последния си сезон като волейболист за френския Лион, говори за мналото с националния отбор на България, предстоящия му бенефис на 8 май в “Арена Армеец” в София и за бъдещето.

МОЯТА ИГРА
Правя каквото мога в подготовката за бенефисния ми мач. Тренирам с момчетата от Левски, поддържам се. Надявам се да успея да се подготвя добре. Колкото до чувството да изляза на полето за последен път, може би трябва да ми зададеш въпроса в понеделник сутринта след бенефиса. Разбира се, емоциите от пълните зали и чуването на химна са неописуеми и мога да пожелая на всяко едно дете, на всеки един младеж, който тренира, да изпита тези емоции, да чуе химна пред тези пълни трибуни. Аз винаги настръхвам в този момент и това е нещо, което няма как да не липсва.

НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
В положителен план от всички мачове, които съм изиграл с националния отбор на България, със сигурност ще помня мача, в който победихме Русия с 3:2 на Световната купа в Япония (б.р. през 2007 година). Това е мачът, който ни класира на първата Олимпиада за това поколения. Това беше за нас исторически мач. В негативен план има два мача, които ни отделиха наистина от нещо голямо. Единият е с Куба през 2010-а на Световното първенство, когато изпуснахме 100%-ов медал, и същото нещо миналата година срещу Франция, когато поведохме с 2:0 и не успяхме да станем европейски шампиони.

БОЛКАТА
Да, така е! Голямата ни болка е, че с Пламен Константинов, Евгени Иванов, Матей Казийски и другите не успяхме да играем на голям финал за златото. Така или иначе вложихме много усилия, но очевидно не сме били достатъчно добри. В крайна сметка в спорта не можеш винаги да побеждаваш. Старахме се много, давахме всичко от себе си дълги години, но за съжаление другите бяха по-добри. Да, бихме категорично Бразилия с 3:0 на финалите на Световната лига през 2006 година, но да не забравяме, че ги бихме в предварителната група, а те спечелиха турнира 4 дни по-късно. Така, че имахме силно поколение, както и сега, но към онзи момент Италия, Сърбия и Бразилия бяха по-добри от нас.

ТУР, КУНЕО И ПЪРВЕНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
На клубно ниво волейболно и извън спорта най-добре се чувствах в Тур, а иначе просто за усещане за волейбол в Кунео. Не съм съгласен, че преди клубното ни първенство е било по-посетено от сега. Тази година първенството ни беше много по-интересно, много по-посетено. Отборът на Левски играейки срещу Нефтохимик в "Арена Армеец" събра около 2600-2700 зрители, мачовете от полуфиналите между Арда и Монтана и след това от финала между Добруджа и Монтана залите бяха пълни. За съжаление поради недостатъчния капацитет имаше много хора останали отвън, които не можаха да влязат да наблюдават срещите. Така, че не съм съгласен, че волейболът в България не се гледа. Наистина преди когато Левски печелеше всичко и играеше в Шампионската лига имаше атмосфера в залата, но тогава икономиката в България беше в подем и Левски беше финансово обезпечен. Надявам се с помощта на "Петрол" догодина това да се случи - Левски отново да бъде обезпечен и фактор в първенството.

ЗА БЕНЕФИСА
В първата част на бенефиса ще има волейболни игри. След това ще има кратка шоу програма, която все пак ще оставим изненада, самата среща, в която ще има забавни моменти, които пак са изненада. След това ще има игри с публиката, включително и награда лек автомобил, който ни е предоставен от Great Wall и един от зрителите в залата ще си тръгне с него. В общи линии е това. Надявам се в скоро време да знаем кой ще изпълни химна в залата акапелно заедно с цялата публика и състезателите от двата отбора. Това ще бъде много специален момент за мен, защото ще бъде за последно.