С увеличаването на минутите и ролята в Барселона, продукцията на Александър Везенков на терена е все по-добра и това не е изненада за никого. Българинът изглежда все по-уверен на паркета, адаптацията му изглежда най-сетне премина, а с всеки изминал мач опитва все повече неща. Скромността му извън игрището контрастира ярко със страстта, с която гори в играта и се радва на всеки положителен развой за Барса, било то негово дело или пък на някой от съотборниците му.

Не се плаши от тренировки и работа и в същото време слуша с наострени уши важните съвети на играчи като Хуан Карлос Наваро, Анте Томич и Тайриз Райс. Определя първата си година в каталунския отбор като трудна, но отчита, че не е получавал минути просто защото по собствените си думи “не е бил достатъчно подготвен да помогне на отбора”. Той е всичко друго, но не и обикновен играч. Главата му е на раменете, а не в облаците и точно благодарение на зрелостта си отказа на Панатинайкос, за да остане в Арис. Защото не бе достатъчно подготвен. Но сега това е минало. Сега е неговият момент и той говори за това и много други теми пред Solo Basket.

- Отборът бе разтърсен от контузии още рано през сезона. Но поради тази причина някои играчи получиха допълнителен шанс и минути…

- Контузиите никога нямат положителна страна. Но е факт, че сме по-сплотени и че всеки един от нас трябва да направи крачка напред, за да помогне и да компенсираме липсващите заради здравословни проблеми.

- Изглежда химията в съблекалнята е на ниво…

- Това е единственият начин, чрез който можем да намерим изход от подобна криза. Трябва да бъдем единни, като истински отбор, а тези травми ни обединяват и сближават още повече.

- Минутите ти са доста повече този сезон. Чувстваш ли се по-комфортно със свободата в нападение, която получава от Йоргос Барцокас?

- Чувствам се по-добре и по-уверен, защото вече втори сезон съм тук. Първият винаги е по-труден. Треньорът още от пристигането си се опитва да интегрира по-младите играчи, а на мен ми е приятно да бъда от полза на отбора и да покажа стойността си чрез точно тези възможности, които получавам.

- Сега изглеждаш като нов Везенков, различен от този, който гледахме миналата година…

- Все пак това бе първият ми сезон в Евролигата, в Лига АСВ, всичко бе изцяло различно от това, с което се бях сблъсквал преди…

- Идването ти в Барселона бе голяма промяна?

- Да, нещо тотално различно. Когато играех в Арис всички бяхме като едно семейство, а когато направиш следващата крачка, в случая Барселона, нещата се променят генерално. Просто нивото е друго. Всичко е друго. Беше трудно, особени първите два или три месеца, но след това се адаптираш. Получавах помощ от всички.

- Имаше ли някой момент, който би отличил като много труден?

- Да. Както казах - първите два-три месеца и последния, когато играхме в плейофите на Евролигата срещу Локомотив (Кубан). Вярвах, че мога да помогна на отбора. Но не бях достатъчно подготвен, за да играя. Психологически и физически. Не бях част от основната ротация и не играех редовно. Всеки път, когато оставах на пейката страдах. Но същевременно мислех какво не съм направил достатъчно добре и как мога да го подобря.

- Промяната главно от психологическа гледна точка ли беше?

- Мисля, че да, но както и от това, че имам опит зад гърба си. Миналият сезон беше труден за мен. Сега съм подготвен да сграбча всяка възможност и да се възползвам от нея. Ако треньорът ти даде шанс, а ти не си готов, после е трудно това да се повтори. Искам да покажа, че съм готов и не ми се налага да чакам, давам просто като пример, някой играч да се контузи, за да имам аз повече игрово време. Искам всичките ми съотборници да са здрави, за да се докажа и тогава и да играя колкото преценят треньорите.

- Какво трябва да подобри Саша Везенков, за да постигне тази цел?

- Работя основно върху атлетизма си. През лятото се подготвях много, а сега също не спирам да го правя. Отделно от това на терена се опитвам да допринасям и за други неща, не единствено за вкарването. Но всичко започва от защитата, а там имам върху какво да работя и да подобрявам.

- Важна ли бе ролята на Пино Гърдович (б.р. - един от треньорите от екипа на Барцокас) за подобряването на всеки от индивидуална гледна точка?

- Той дойде тук, за да помогне най-вече на по-младите, но работи и с ветераните. Говорим и тренираме с него и преди, и след заниманията ни като отбор, а той знае какво точно е необходимо да се подобри при всеки един от нас и наблягаме на това - било то стрелба или пък движения в подкошието.

- Има ли голяма разлика в съдийските критерии на гръцката лига и на испанското първенство? Както и Костас Папаниколау (б.р - бивш играч на Барселона, дошъл от Олимпиакос) ти също имаше някои проблеми в началото.

- Основната разлика е, че там се допуска повече физически контакт. В Гърция се играят по-здрави мачове, а тук се разчита повече на талант и умения. Там се пуска по-здрава защита с повече досег между играчите.

- Кое ти допада повече?

- Евролигата и ЛИга АСВ са най-добрите първенства в Европа, така че няма спор - предпочитам тях.

- На 19-годишна възраст отказа на Панатинайкос…

- Беше през лятото на 2014 година, когато ПАО искаха да ме вземат. Но предпочетох да остана в Арис. Знаех, че не съм готов за тази крачка. Малко по-късно пък дойде и офертата от Барса, така че не съжалявам за нищо.

- От миналото - към бъдещето. НБА ли е финалната ти дестианция?

- Към момента искам единствено да бъда важен за Барселона и да помагам на отбора да постига целите си. НБА е мечта за всеки един баскетболист по света, но сега не е на дневен ред. Най-доброто за мен към днешна дата е да съм в Барселона и да се превърна във важен играч тук, а другото ще видим в бъдеще.