Не очаквам Израел и Австрия да създадат трудности на нашия национален отбор

В средата на декември един от най-добрите ни волейболисти – Валентин Братоев разкри пред обществеността как е преминал през бича на 2020-а COVID-19. 33-годишният посрещач на Нефтохимик използва социалните мрежи, за да сподели преживяното от него и тежките периоди, което е имал в началото на ноември месец. „Тема Спорт” се свърза с волейболиста, за да провери какво е състоянието му и кога да го очакваме обратно на полето както за шампионите, така и за националния отбор.

Как се чувстваш малко повече от месец, след като напусна болницата?
- След самото изписване досега, разликата е огромна. Дори след изписването веднага исках да се върна, защото имах още много задух, трудно слязох два етажа по стълбите, след това трябваше да се кача до третия етаж пеша, което ми отне около 10 минути. Сега вече тези, обикновените физически дейности, мога да ги правя без проблем. Може би имам леко задъхване, но то може да се дължи и на главата ми. Защото след болестта, неприятни са физическите последствия, но има и чисто психически такива. Не само при мен, а и при доста хора.

Какво имаш предвид?
- Стрес, тревожност, негативни мисли… Болничният престой, фактът че си болен от нещо, което не знаеш как протича и как се лекува, нанася някои щети върху нервната система на човек, това е доказано.

Публикува емоционален пост във Фейсбук, с който разкри какво си преживял. Защо избра този начин на споделяне?
- Някои хора го приеха като наплашване, но по време на престоя ми в болницата четях доста, дори станах член на групи за болни от COVID, и честно казано, когато видях, че има хора, които са преминали по-тежко през болестта, но са се справили, това ми повлия положително. Реших да споделя моя опит и да благодаря на хората, които се погрижиха за мен. Ако тогава д-р Маджуров не ме бе приел в болницата, нямам идея как щеше да протече моят случай. Можеше и да е леко, но тогава имах двустранна пневмония и задух, а това могат да са симптоми на тежко или средно тежко протичане.

Той ми подаде ръка

и се погрижи за мен. Исках да благодаря не само на него, а на всички, които ми помогнаха – семейството ми, проф. Костов, д-р Желязков от Бургас, на страшно много хора, дано не пропусна някой. Това бе тежък момент за мен и съм благодарен, че излязох от него. Той промени част от вижданията ми за живота.

Какво визираш, казвайки това?
- Моят живот бе динамичен по отношение тренировъчния процес, но всеки спортист има нужда да почива след това. Ние имаме по две тренировки и между тях обичам да почивам. Децата излизат с майка си навън, а аз рядко бях с тях. Когато влязох в болницата, осъзнах, че може би съм имал нужда от повече време с тях. Сега това и правя.

На какво ниво се усещаш месец след излизането от болницата?
- Чисто физически се усещам далеч по-добре. В никакъв случай не съм готов за сериозни натоварвания. Ще дам прост пример. От няколко дни започнах да се „натоварвам”, като това означава 4-5 километра ходене и упражнения без тежести, а това ми докарва мускулна треска. Прекарах 11 дни без ставане от леглото в болницата, което не ми се бе случвало, въпреки че съм имал няколко операции. Това ми се отрази доста тежко.

Все едно започваш от нулата?
- Аз може би

започвам много под нулата

Нямам мускулна група, която да е в нормално състояние. Ще ми бъде нужно много работа и постоянство, за да успея да се върна към това, което бях. Все още никой не познава тази болест, но се говори, че при средно или тежко протичане, са необходими между 3 и 6 месеца за възстановяване. Говорим за нормално дишане, да няма сърцебиене. Всеки го удря по различен начин – при мен беше с дишането и при изправяне вдигах пулс между 120 и 140. Сега това нещо вече се нормализира.

За да се върнеш към волейбола, може би говорим и за психическа устойчивост, така ли е?
- Да. На мен ще ми трябва постоянство, за да се върна психически. На изписване ме предупредиха да внимавам да не се разболея, да няма повторна настинка, защото друг вирус може да окаже негативно влияние и да ме върне назад. Имайки предвид през какво си преминал, това влияе лошо на психическото ти отпускане. Започваш да се замисляш дори когато отидеш да изхвърлиш боклука по тениска на 5 градуса. Това обаче не важи за онези, които са преминали леко през вируса, защото те не го приемат по този начин. Но онези като мен, които са били в болница, им е трудно.

Липсва ли ти вече волейболът?
- Определено. Бях на тренировка на националите да ги погледам. Следя и мачове по телевизията. Но ще се върна на полето в момента, в който съм готов, няма да бързам, защото няма смисъл.

Предстоят квалификации на националния ни отбор, какви са очакванията ти?
- Пожелавам на момчетата да минат колкото се може по-леко през квалификацията. Не можем да говорим за подценяване, защото щабът е много опитен, отборът е изграден от опитни и перспективни играчи, така че не очаквам тази квалификация да създаде трудност на нашия отбор. Със сигурност Израел и Австрия

не са от нашата черга

Австрийците са приличен тим, имат състезатели, които играят на средно европейско ниво, но не мисля, че могат да предложат нещо кой знае какво.

Всичко зависи от нас, така ли е?
- Точно така.

Какви са очакванията ти за представянето на Нефтохимик? Ще се справи ли отборът в битката за титлата без теб?
- Надявам се, че да. Аз ще се включвам малко по-малко, ще започна да ходя на тренировки от януари и да помагам с каквото мога, но мисля, че и без мен има достатъчно играчи както на моя пост, така и като цяло в отбора. Момчетата вярвам, че ще се справят. Но има нещо друго, което проф. Костов, който ме лекува, ми спомена. Мисля че всички от нашия отбор изкараха COVID. Няма значение как си го изкарал – дали леко, или тежко, защото последици остават при всички и те могат да са едни и същи. Ако си го изкарал леко, може да не обърнеш внимание, но възстановяването пак може да е от един до три месеца. В тази връзка чисто физически в Нефтохимик изобщо не са готови. Надявам се, че до края на януари обаче всички ще се върнем в някаква форма. Този вирус не е шега работа. Гледам и слушам хора, които го неглижират много, но

аз не бих си позволил

да го направя. Може би е така, защото съм минал по този начин. Ако бях го изкарал само със загуба на вкус и обоняние, сигурно и аз щях да реагирам така. Но истината е, че той може да нанесе сериозни поражения по тялото на хората. През живота си не съм бил болен от пневмония, а ето, че изведнъж нещата излязоха извън контрол.

@@@

Човек не знае какво може да му се случи, докато не му се случи…