„Ако обичаш, без да предизвикваш взаимност, то твоята любов е безсилна, тя е нещастие“, пише Карл Маркс в ръкописа си „Пари“ през 1844 г. Точно 168 години по-късно, в родния град на идеолога на комунистическото движение – Трир, цари взаимност, с която той би се гордял.

Взаимност в спорта, който в Германия работи като добре смазана машина. Грешка в неговата система е толкова вероятна, колкото България да стане европейски шампион по баскетбол за мъже или жени. Нищо лично. Със сигурност нашите деца са по-талантливи от немските, но за съжаление никога не получават същите грижи като тях.

За това не е виновна само федерацията по баскетбол. Тя е само брънка в оковите на родния спорт, които от години ни теглят към дъното. Срамната олимпиада в Лондон доказа, че не е далеч деня, в който котвата ще бъде спусната. Уви, от представянето ни на игрите ги е срам само спортистите, даже не всички. Управниците или рецитират с патос заучени фрази, или просто се възмущават от сърце, че някой има нахалството да им търси сметка.

На немците сметките винаги излизат верни. Не само в Трир, където ни победиха със 79:69 на баскетбол и с шест поредни успеха се класираха на Евробаскет 2013. Ние извадихме молив и бял лист и започнахме да редим комбинации. Такива, в които не участваме, а се надяваме, че някой друг ще се издъни повече от нас, за да се шмугнем на негово място.

У нас треньорите са като октоподи. Пипалата им трябва да вършат разностранна дейност. От селекция, подготовка и тактика, до добри познания по математика, които да им помогнат във вечно кривите ни сметки. Да не забравим и географията с детайлно проучване на климата в дадена страна. Така занапред ще знаем, че в Баку, освен че са два часа напред, е адска жега и влага и би било полезно да заведем отбора си не един, а два дни по-рано. Щом на азерите им стигна акъла да го направят с тяхното гостуване в София, значи ние нямаме оправдание.

Селекционерът на Германия Светислав Пешич не ползва калкуратор. Бори мобилният му телефон е 10-годишна „Нокиа“. На него му плащат годишно толкова, колкото е бюджета на цялата българска федерация по баскетбол.

За сметките в немската отговаря бившия министър на финансите Бернд Хайден. Той не се занимава с нищо друго, освен с осигуряване на средства, които да гарантират спокойствие, както на треньори, така и на играчи. Изглежда успява, след като заплатата на един от най-титулуваните треньори в Европа е 40 000 евро месечно. 70-годишният хер Хайден не е дал нито едно интервю, откакто заема поста си на вицепрезидент от 2003 г. насам.

Финансовият министър на България Симеон Дянков обяви недоволен след олимпиадата, че премията от 170 000 лева на Станка Златева за среброто й в Лондон е неприлично висока и не му е приятно, че надскача сумата, която той ще получи за целия си 4-годишен мандат.

Сега открихте ли разликата?

Не разлика, а разлики. Постоянно и във всичко. Много работа и малко приказки. Германия скоро отново ще има поне медал от европейско първенство по баскетбол, макар че няма да бъде изненада, ако повторят златото от 1993 г. Бундестимът е съставен от играчи със средна възраст 24 години и със среден ръст 205 см. Не блестят с невероятни спортно-технически данни, но с физика и дисциплина ще стигнат далеч. А и Пешич си е направил сметката. За първенството на Стария континент догодина вече покани суперзвездата и първа гордост на немците от НБА – Дирк Новицки. Не пожела да играе с него в квалификациите и спести на федерацията медицинска застраховка от близо $200 000. На толкова се оценява здравето на един от най-добрите реализатори в Лигата отвъд океана. Дирк пък е благодарен, че почива поне едно лято. Догодина, в знак на благодарност ще плати отново билетите на целия отбор за всички гостувания. Човекът, който има договор с Далас за $80 млн. вади от собствения си джоб средства за пътуванията на Бундестима със самолет. Местната централа не може да си позволи лукса да настанява селекцията в първа класа и за там купува само за Новицки. Той обаче е прекалено свестен тип, за да се дели от съотборниците си.

„Само ме сложете на място до пътеката. Други претенции нямам“, обявил той, когато го поставили пред свършен факт за световното първенство в Япония преди 5 години. „Дирк имаше билет за бизнес класата, но отказа да седне там. Предостави го на треньора и се премести при отбора“, спомня си с респект президентът на германския баскетбол Инго Вайс.

Не е известен случай, в който наш баскетболист да е извадил от джоба си дори лев в името на някоя благородна кауза. Камо ли да помогне на съотборниците си.

Когато капитанът Филип Виденов разкритикува избралите да почиват това лято свои колеги първото, което получи бе удар под кръста. „Филип да играе, а да не говори и да не отклонява вниманието от слабото си представяне.“

Ето, това вече е българска работа. В България недоимъкът е крещящ. Толкова, че в родната федерация се пести дори от екипировка, а не дай Боже някоя фланелка да изчезне, или да бъде подарена на някое дете, както наскоро си позволи Виденов, скандалът е гарантиран. Уж всички обичат баскетбола, но взаимност няма. Без нея обаче не става. Карл Маркс е бил прав. Жалко, че са минали 168 години и все още ни е трудно да го проумеем.

Влади Лазарова, вестник "ПРЕСА"